Въпреки проучванията, които се правят, все още не е ясно каква е конкретната причина за отключване на заболяването
Възпалителните чревни заболявания се диагностицират трудно. Симптомите се припокриват с тези при дразнимо или нервно черво, както и с инфекция. Но със съвременните методи на изследване поставянето на точна диагноза е напълно възможно още в началото. Ако след консултация със специалист – гастроентеролог се потвърди, че стомашното неразположение е хронично възпалително заболяване на червата, много проверена и полезна информация за двете основни хронични чревни заболявания – Болест на Крон и Улцерозен колит, може да намерите на новата пациентска онлайн платформа www.kron-colit.bg. Сайтът предлага също ценни съвети и лесни за изпълнение рецепти, изготвени от специалисти, които биха намалили рисковете от обостряне на симптомите на заболяването. Тук може да видите кулинарен урок за хора с възпалителни чревни заболявания >>> видео.
Д-р Ани Чавушян завършва „Медицина“ в МУ-София през 1994 г. Придобива две специалности – „Вътрешни болести“ и „Гастроентерология“. Понастоящем работи в Аджъбадем Сити Клиник.
Д-р Чавушян, колко време е необходимо от появата на първите симптоми до поставянето на диагноза улцерозен колит?
Това зависи от тежестта на симптомите. Най-честото проявление е кървава диария. При по-изразени симптоми пациентът може да стигне и по-бързо до диагноза, но ако симптомите са неясни, може и диагностицирането да се проточи с месеци.
Известен ли е вече механизмът на отключване на заболяването, това, което води до появата на симптомите?
Улцерозният колит е хронично възпаление, което обхваща лигавицата на дебелото черво. Какви са причините за появата на възпалението и обострянето във времето напред – това още не е ясно. Обсъждат се няколко фактора – фактори на околната среда, генетични фактори, имунната система, микробиом, взаимодействие между всички тях. Конкретна причина, въпреки обширните проучвания, които се правят по света, все още не е открита.
Как се справят хората с улцерозен колит с контрола на заболяването и какъв е рискът от други, съпътстващи заболявания и състояния?
Мониторирането на пациенти с улцерозен колит се осъществява най-вече с кооперативност от страна на пациентите, те да осъзнават сериозността на заболяването, че то е хронично и, за съжаление, не се лекува, а целта е да накараме заболяването да „заспи“. Важно е човекът да има мотивация да провежда терапията и да има доверие на лекуващия екип. Изключително важно е да се предотврати тежка активност, обостряния на заболяването. Съвременният подход, както съветват и международните експерти, е да има мониториране, мониториране, мониториране.
При някои пациенти могат да се наблюдават извънчревни прояви на заболяването. Най-чести са ставните оплаквания. Може да се засегне гръбначният стълб, както и периферните стави. Могат да бъдат засегнати очите с прояви на ирити и иридоциклити.
Най-типичното извънчревно заболяване, което се асоциира с улцерозния колит, това е първичният склерозиращ холангит. Над 75% от пациентите, които имат доказан първичен склерозиращ холангит, имат и улцерозен колит, който може дори да не се прояви клинично, а да протича подмолно и да доведе до рак на дебелото черво. Първичният склерозиращ холангит се наблюдава при млади хорат. Те трябва да бъдат наблюдавани стриктно, ежегодно да бъдат ендоскопирани поради тази причина – рискът от рак на дебелото черво при тях е по-висок, както и от рак на други органи и системи.
Какви са съвременните препоръки за терапия и контрол на улцерозния колит?
Улцерозният колит се проследява с неинвазивни и инвазивни методи. Мониторирането се осъществява с контрол на симптомите, пациентите да нямат клинични прояви – диария и кървене. Задължителната препоръка е контрол на възпалението на дебелочревната лигавица. Това се осъществява с периодичен ендоскопски контрол.
Другият метод за проследяване, който е достъпен и неинвазивен, е количественият фекален калпротектин. Това е възпалителен маркер, белтък, който се отделя от неутрофилните левкоцити и се освобождава с изпражненията. По нивото на количествения калпротектин може да проследяваме активността на заболяване. При активно заболяване имаме една стартова стойност на количествения калпротектин и след това през определен период от време, според хода на заболяването, се проследява нивото. По това съдим за терапевтичния отговор.
Тези от нас, които се занимават и с ехография на коремни органи и по-специално – с трансабдоминална ехография на дебелото черво, използваме този метод за проследяване на заболяването в комбинация с количествения калпротектин.
СRP е друг маркер на възпалението, който може да се проследява, за да се оцени хода на заболяването.
По отношение на терапията, тя трябва да е индивидуализирана, съобразена със съвременните препоръки, според активността на заболяването, локализацията, рисковите фактори, съпътстващите заболявания и терапии. Най-често се прилага 5-аминосалициловата киселина под форма на перорална терапия или локално лечение с клизми или свещички. Ако заболяването е по-активно, може да се прилагат кортикостероиди под формата на локална терапия или перорална терапия. Следващата група лекарства са имуномодулаторите. При по-сериозните случаи се използва биологична терапия, която трябва да е стриктнопоказана при конкретен пациент.
Онлайн платформата https://kron-colit.bg/ е създадена с подкрепата на фармацевтична и биофармацевтична компания „Такеда“ („Takeda Pharmaceutical Company Ltd“).
Източник: Zdravennavigator.bg
C-ANPROM/BG//0347