Възпалителните чревни заболявания се диагностицират трудно. Симптомите се припокриват с тези при дразнимо или нервно черво, както и с инфекция. Но със съвременните методи на изследване поставянето на точна диагноза е напълно възможно още в началото. Ако след консултация със специалист – гастроентеролог се потвърди, че стомашното неразположение е хронично възпалително заболяване на червата, много проверена и полезна информация за двете основни хронични чревни заболявания – болест на Крон и улцерозен колит, може да намерите на новата пациентска онлайн платформа www.kron-colit.bg. Сайтът предлага също ценни съвети и лесни за изпълнение рецепти, изготвени от специалисти, които биха намалили рисковете от обостряне на симптомите на заболяването. Тук може да видите кулинарен урок за хора с възпалителни чревни заболявания >>> видео.
Проф. д-р Зоя Спасова е гастроентеролог с дългогодишна практика. Понастоящем работи в Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, София.
– Проф. д-р Спасова, какво представлява болестта на Крон и какви са нейните проявления?
Болестта на Крон е автоимунно заболяване, което е нелечимо, хронично-рецидивиращо и може да доведе до дълбока инвалидизация . Изключително социално значимо заболяване, защото когато се разгърне болестта много хора в условията на активно заболяване, губят приятели, семейство, работа, трудно раждат деца, чувстват се социално изолирани.Възпалението при болестта на Крон е трансмурално, т.е. засяга цялата стена на която и да е част от гастроинтестиналния тракт – от устата до дисталния край, до аналната област. Има сегментна характеристика, т.е. засягат се отделни сегменти, и редуване на здрав и болен участък.Клиничната картина протича с болки в корема, диарични изхождания, понякога примесени с кръв, редукция на теглото, защото хората предпочитат да не се хранят в тази ситуация.
Трудно се диагностицира болестта на Крон в амбулаторни условия. Необходимо е един пациент, при който има съмнения да постъпи в клиника, защото невинаги с ендоскопия или колоноскопия, може да се достигне до болния участък. Участъкът може да бъде по-високо разположен в тънкото черво. Необходими са повече допълнителни изследвания, включително серологични, които да дадат възможност за поставяне на диагноза. Понякога директно може да се наложи оперативна намеса.
Самата болест протича по-изненадващо, по-тежко, хората с болест на Крон са склонни към образуване на фистули. Това са отверстия, грубо казано, които могат да бъдат разположени както на кожата на предната коремна стена, така и отзад на глутеусите. Тези отверствия представляват външният вход или изход, който се свързва или с дебело, или с тънко черво. Понякога такива фистули е възможно да се образуват между две бримки на тънкото черво, между тънко и дебело черво, между вагина и тънко или дебело черво.
– Какви са съвременните препоръки за терапия и как еволюира практиката с годините?
Лечение на заболяването няма. Това, което целим, е възможно най-дълги периоди на ремисия. Това са по-дълги периоди, в които болният да няма клинични прояви и усложнения. При болестта на Крон, за да не се допуска ранно инвалидизиране на млади хора, терапията трябва да е навременна и да започне колкото се може по-рано.
Най-съвременната терапия – това са биологичните медикаменти. Това е имуносупресивна терапия по своята характеристика и за определен период от време контролира активността на болестта. Заболяването влиза под добър контрол, язвите зарастват, възпалението се овладява, не се образуват фистули или образуваните бавно се затварят и не се развиват усложнения на заболяването, които биха засегнали други органи и системи.
Други начини за контрол са други малки молекули, които се регистрират на пазара. Непрекъснато има нов поток от медикаменти, което е логично при такива дълбоко инвалидизиращи болести с висока социална значимост.
– Какви други иновации в лечението се проучват и прилагат?
Правят се опити с фекална трансплантация, но няма доказан ефект върху контрола на болестта. Успехът е с много въпросителни. Трябва да се докаже с големи рандомизационни проучвания, че този подход работи, по-добър е и/или може да се съчетава с биологична терапия. Целта е всеки пациент да бъде реално открит навреме и да попадне при своя лекар, за да се постигне доверие между лекар и пациент. Така, че хората да повярват в предлаганата терапевтична схема и да получат кураж тогава, когато болестта се изплъзва от контрола на предлаганите препарати. След определен период от време – между 4 и 5 години, самото ниво на възпаление се изплъзва от медикамента, който използваме, и тогава се търси нова терапевтична схема, за да се мине на друго ниво на терапия.
– На какво се дължи това?
Възпалителният процес при този тип заболявания е многопластов. Контролът на цитокина работи за определен период от време. Същевременно в хода на възпалението се отделят множество цитокини. С един медикамент не можем да посрещнем това многообразие от цитокини, своеобразен “цитокинов душ”. Фактът, че постигаме ефект в рамките на година и половина – две, не означава, че на третата година този ефект няма да се изчерпи.
Нов елемент в терапията ще бъде и определянето на генетичната предразположеност, възможността даден болен да бъде чувствителен към определени групи медикаменти, да има ефект от тях. Тук мисля, че генетиците могат да помогнат в близките 5-10 години. Тогава, вместо да скачаме от медикамент на медикамент, с генетични изследвания ще можем да дадем отговор на въпроса защо определен медикамент изчерпва своите терапевтични възможности толкова бързо при конкретния човек.
– Доколко съвременната наука обяснява механизма на отключване на тези заболявания?
Никой не знае точно какво предизвиква тези заболявания. Много елементи и от околната среда, които са част от нашето ежедневие – стрес, микроорганизми, включително и тези, които са част от нашата микрофлора, имунитет, генетични предразположения…Всичко това на един определен етап играе решаваща роля и участва в отключването на възпалението. Конфликтът е на ниво лигавица на гастроинтестинален тракт.
Лошото е, че този конфликт започва да се развива много рано. Тези заболявания не са присъщи само за възрастните, а могат да се отключат и в детска възраст. Може би голямо участие като отключващ механизъм, в комбинация с всички останали фактори, играе навлизането на т.нар. “фаст фууд”, предварително обработената храна.
– Какви са основните опасения на хората, свързани с лечението?
Най-честите въпроси, които хората задават, страховете им са свързани със страничните действия на медикамента, дали ще предадат заболяването на своето потомство, ако евентуално решат да станат родители – какво ще се случи с детето на фона на терапията, на която са, също и до каква степен терапията ще повлияе качеството им на живот. Хората очакват да могат да излизат с приятели, да отидат на ресторант, да върнат предишния си комфорт, да се чувстват свободни. Затова и голяма част от пациентите предпочитат определени форми, които имат подкожно приложение, защото това им дава свобода. Те не са „вързани“ за инфузионния център и за един екип, а могат да си вземат медикамента, да пътуват, да живеят на друго място.
Страхът от препаратите е голям, защото имуносупресията е сериозна. Това е пречка хората да повярват в доброто действие на медикаментите. Все пак част от медикаментите имат своите ограничения, например някои изключват излагането на слънце. Няма една формула, която е валидна за всички, пациентите и лекарите трябва да работят в екип, защото тези заболявания са многопластови и засягат и много други органи и системи. Трябва да се работи с диетолог, с ревматолог, с хематолог, нефролог, хирург, с гинеколог, със специалисти по репродуктивна медицина. Опитът на някои медици не е много голям и това води до бягство на нашите пациенти в съседни държави, за да търсят съответни специалисти. Специалистите по репродуктивна медицина имат и натрупан страх от биологичната терапия, а деца се раждат и при употребата на други, по-страшни медикаменти. Все пак вървим напред, нещата в България не са много по-различни от това, което се случва в Западна Европа.
Източник: Puls.bg
C-ANPROM/BG//0350