Ставни проблеми
Има две широки групи от ставни заболявания, които са свързани с ВЧЗ, а именно периферна и аксиална артропатия. Периферният артрит е два типа. Тип 1 засяга големите стави (например колена, лакти и рамена), съвпада с възпалението в червата и се наблюдава при 4-17% от пациентите с БК. От друга страна тип 2 засяга малките стави (например на ръката) и се наблюдава само в 2,5% от пациентите с БК.
Междувременно аксиалната артропатия включва сакроилиит (който се наблюдава при 25-50% от пациентите с БК) и спондилит (който се наблюдава при 4-10%).
Анкилозиращият спондилит се характеризира с хронична болка в гърба, сутрешна скованост, ограничена възможност за огъване на гръбнака и в по-напредналите стадии, понижена способност за разгъване на гръдния кош. Златният стандарт за диагностицирането на анкилозиращия спондилит е ЯМР, тъй като това изследване може да отчете възпалението преди да настъпи възникването на костно увреждане.
Периферният артрит обикновено засяга големите стави в крайниците.
Костни нарушения
Пациентите, които приемат кортикостероиди или тези с понижена костна плътност, трябва да приемат добавки с калций и с витамин D. Помагат също физическите упражнения и отказването на тютюнопушенето. Пациентите с фрактури трябва да бъдат лекувани с бисфосфонати, но тяхната способност да предотвратяват фрактури не е доказана. Рутинната хормонозаместителна терапия при жени в менупаузата не е препоръчана поради риска от нежелани реакции. Мъжете с нисък тестостерон могат да спечелят от това да го приемат като лекарство.
Пациентите с хронично активно заболяване трябва да бъдат лекувани с имуносупресори и биологична терапия, така че да могат да останат без стероиди и да се намалят отрицателните ефекти на възпалението върху тяхната костна плътност; демонстрирано е, че много от пациентите с БК могат да възстановят нормална костна плътност след три години на стабилна ремисия.
Кожни прояви
Еритема нодозум (т.е. червени бучки по кожата на прасците, бедрата и предмишниците) обикновено лесно се забелязва и се наблюдава при около 5-10% от пациентите с БК. Обикновено се наблюдава, когато БК е активна. Диагнозата може да се потвърди без нужда от биопсии.
Пиодерма гангренозум (т.е. големи болезнени язви по кожата) могат да се появят навсякъде по тялото, включително по гениталиите, но най-честите локализации са подбедриците и около стомите. Те обикновено започват като повърхностни лезии, но с времето стават по-дълбоки. Между 0,6% и 2,1% от пациентите с БК развиват това на някакъв етап от еволюцията на заболяването и това може да съвпадне с активността на заболяването или да не съвпадне изобщо.
Пиодерма гангренозум е диагноза на изключване, което означава, че тя се диагностицира, когато останалите причини за язвите не могат да бъдат намерени.
Тромбоемболични усложнения
Поради хроничното възпаление пациентите с БК са изложени на повишен риск от образуване на вътресъдови съсиреци, наречено венозен тромбоемболизъм. Тези състояния трябва да се профилактират, тъй като могат да доведат до усложнения и дори смърт. Ако даден човек има повторна поява на кръвни съсиреци, следва да се обмисли продължително лечение. Пациентите с ВЧЗ не получават повече усложнения от кървене, предизвикани от лекарствата за разреждане на кръвта, отколкото хората без ВЧЗ. И на последно място, пациентите с БК трябва да бъдат предпазливи по отношение на пътуванията на големи разстояния и към приложението на перорални контрацептиви, тъй като те допълнително повишават риска от кръвни съсиреци.